Проучването за вода включва редица дейности, насочени към изследване на качеството и количество на водните ресурси в определен район. Тези дейности се извършват от специалисти хидрогеолози, инженери по околна среда и други. Стъпките, които се предприемат при полевите проучвания за вода са следните:

• Първоначално се извършва предварително проучване на района, където се предполага наличието на подземни води. Това включва събиране на данни за геоложките структури, климатичните условия и наличните водоизточници в района. Чрез анализ на тези данни специалистите могат да определят най-подходящите места за детайлни полеви проучвания.
• Изготвяне на план за проучване, който включва детайлно описание на методите и техниките, които ще бъдат използвани на терен. Включват се и логистични аспекти като транспорт, необходимото оборудване и персонал.
• Една от основните дейности при проучването за вода е геофизичното изследване, което може да се осъществи с помощта на различни методи, в съвременни условия – георадар за вода. Георадарът позволява детайлно картографиране на геоложката среда и идентифициране на потенциални водоносни пластове. Този метод се основава на изпращане или пасивно получаване на електромагнитни вълни в земята и измерване на отразените сигнали.
• Изграждане на проучвателни сондажи – сондажи за вземане на проби за определяне на физико-механичните свойства на почвите и хидродинамично и хидрохимично обследване на водата. Тези проби се анализират в лаборатория за определяне на химичния състав на водата и нейната пригодност за различни нужди.
• Определяне на дебита на водоизточниците – извършване на водочерпенияе, определящи пониженията на водните нива в зависимост от дебита, записване на количеството вода, което се извлича за определен период от време. Тези данни са ключови за оценка за бъдещата експлоатация на сондажите.
• Оценката на качеството на водата е друг важен аспект на проучването за вода. Това включва анализ на различни параметри като pH, концентрация на метали, наличие на органични замърсители и други. Резултатите от тези анализи позволяват да се определи дали водата е безопасна за консумация и за други приложения.
• След полевите изследвания се извършва интерпретация на събраните данни. Хидрогеолозита използват специализирани софтуери за обработка и визуализация на данните, като създават детайлни карти и модели на подземните водоносни пластове.
• Изготвянето на доклад е следващата стъпка. В този доклад се описват методите и резултатите от проучването, както и препоръки за управлението на водните ресурси в изследвания район. Докладът може да включва и предложения за допълнителни изследвания или мерки за опазване на водоизточниците.
• Информирането на местните власти за резултатите от проучването е част от процеса, свързан с издаването на разрешителни. При необходимост се извършва преценка необходимостта от ОВОС. Това включва представяне на доклада и провеждане на дискусии с всички заинтересовани страни.
•  Извършване на мониторинг на водоизточниците в дългосрочен план, за да се гарантира устойчивото им управление и опазване. Това включва периодично измерване на дебита и качеството на водата, както и актуализиране на данните и моделите за подземните води.

Геофизични методи за определяне наличието на подземни води

В геофизиката се използват различни методи за проучване на подземни води, като всеки от тях предоставя специфична информация за характеристиките и разпределението на водните ресурси. Ето някои от основните методи:

Метод на собствения потенциал: Този метод измерва естествените електрически потенциали, генерирани от подземните води. Той е особено полезен за откриване на зони с активна инфилтрация и движение на вода. Методът е пасивен и не изисква външни източници на електрическо поле.

Вертикално електрическо сондиране: Този метод измерва електрическото съпротивление на земните материали. Подземните води обикновено намаляват съпротивлението на скалите, което позволява идентифицирането на водоносни пластове. Използват се електроди, които инжектират ток в земята и измерват резултатното напрежение.

Сеизмични методи: Чрез използването на изкуствено генерирани сеизмични вълни се анализира разпространението на тези вълни през земните пластове. Водоносните пластове променят скоростта и амплитудата на сеизмичните вълни, което позволява тяхното откриване и картографиране.

Гравиметрия: Измерва се вариацията в гравитационното поле на земята, която се дължи на различни плътности на подземните материали. Водоносните пластове, които имат по-ниска плътност от околните скали, могат да бъдат открити чрез гравиметрични аномалии.

Електромагнитни методи: Тези методи измерват реакцията на земята на въведени електромагнитни полета. Те са ефективни за идентифициране на подземни води и солени водоносни пластове, тъй като водата променя електромагнитните свойства на скалите.

Всеки от тези методи има своите предимства и ограничения. Комбинираното използване на няколко метода обикновено води до по-точни и надеждни резултати, позволявайки по-добро разбиране на подземните водни ресурси и тяхното управление.

Методът на собствения потенциал е широко използван електрически метод в геофизиката, използван за откриване и проучване на води. Този метод се основава на измерването на електрическия потенциал на земята, който се генерира от теченията в подземни води. Природният електрически потенциал се образува поради различни електрохимични и електрокинетични процеси в земната кора, като главно се дължи на движението на йонизирани частици в подземните води.

Измерването на собствения потенциал се извършва с помощта на два електрода, поставени на повърхността на земята. Един от електродите е разположен на фиксирано място, наречен референтен електрод, а другият електрод, наречен измервателен, се движи по изследваната площ. Потенциалната разлика между двата електрода се записва и картографира, като така се създава карта на собствения потенциал на изследваната зона. Тези измервания предоставят информация за наличието и разпределението на подземни води, както и за характеристиките на водоносните пластове.

Методът на собствения потенциал е особено ефективен при проучвания в райони с активна хидрогеоложка дейност, като подземни реки, извори и зони на инфилтрация на вода. При движението на подземните води, особено когато те преминават през порести и пропускливи скали, се създават електрохимични потенциали, които могат да бъдат измерени на повърхността. Тези потенциали са резултат от различни процеси, като дифузия на йони, окислително-редукционни реакции и електрокинетични феномени, свързани с движението на вода през порите на скалите.

Едно от големите предимства на метода на собствения потенциал е, че той е пасивен и не изисква въвеждането на външни електрически източници. Това го прави по-икономичен и лесен за изпълнение в сравнение с други геофизични методи. Освен това, методът на собствения потенциал може да обхваща големи площи и да предоставя бърза и точна информация за хидрогеоложките условия на изследвания район.

При интерпретацията на данните от измерванията на собствения потенциал се използват различни модели и методи за анализ. Един от основните подходи е да се създадат карти на потенциалните аномалии, които да показват зоните с най-високи и най-ниски стойности на потенциала. Тези аномалии често корелират с наличието на водоносни пластове или други геоложки структури, които влияят на движението на подземните води.

Допълнително, могат да се използват и триизмерни модели за по-добро разбиране на разпределението на подземните води в изследвания район. Тези модели се изграждат въз основа на комбинация от данни от различни източници, включително измервания на собствения потенциал, геоложки и хидрогеоложки данни. Това позволява по-прецизно определяне на местата, където са концентрирани подземните води, както и оценка на обема и качеството на водните ресурси.

Методът на собствения потенциал се използва успешно и за мониторинг на промените в подземните води с течение на времето. Това е особено полезно в случаи на екологични проучвания и при управлението на водните ресурси. Например, чрез редовни измервания на собствения потенциал могат да се следят измененията в нивото на подземните води, влиянието на човешката дейност върху водоносните пластове, както и ефектите от природни бедствия като суши и наводнения.

Съществуват и някои ограничения при използването на метода на собствения потенциал. Например, резултатите могат да бъдат повлияни от наличието на метални обекти, електрически линии или други изкуствени източници на електрически полета в района на изследването. Затова е важно да се вземат предвид всички възможни източници на грешки при интерпретацията на данните и да се използват допълнителни методи за потвърждаване на резултатите.

Методът на собствения потенциал е ценен инструмент в хидрогеоложките проучвания за откриване и оценка на подземните водни ресурси. Неговата ефективност го прави предпочитан избор за множество приложения в геофизиката и околната среда.

Геофизичните проучвания се използват успешно за откриване на подземни води, но те не са достатъчни сами по себе си. Ето няколко причини, поради които е необходимо комбинирането им с познаването на геоложката и хидрогеоложката среда:

1. Комплексност на подземните структури: Геофизичните методи предоставят данни за физическите свойства на земните пластове, но не могат сами да дадат пълна картина на сложните геоложки структури. Познаването на геоложката среда помага да се интерпретират правилно геофизичните данни и да се идентифицират водоносни пластове, фрактури и други важни структури.

2. Хидрогеоложки параметри: Геофизичните методи не могат директно да измерят важни хидрогеоложки параметри като порьозност, проницаемост и хидравлична проводимост. Тези параметри са критични за оценката на капацитета и устойчивостта на водоносните пластове. Хидрогеоложките проучвания осигуряват необходимата информация за оценка на тези параметри.

3. Химически състав на водата: Геофизичните методи не могат да определят химическия състав на подземните води, който е важен за оценка на качеството и пригодността на водата за различни приложения. Лабораторни анализи на водни проби, взети чрез сондажи, са необходими за определяне на химическия състав и замърсяванията.

4. Времеви промени: Подземните води и тяхното разпределение могат да се променят с времето поради различни фактори като климатични условия, човешка дейност и природни бедствия. Хидрогеоложките проучвания, включително мониторинг на водните нива и дебити, са необходими за проследяване на тези промени и за управление на водните ресурси в дългосрочен план.

5. Потвърждение на геофизичните данни: Геофизичните методи често изискват потвърждение чрез директни методи като сондажи. Геоложките и хидрогеоложките проучвания предоставят тази необходима верификация, като осигуряват физически доказателства за наличието и характеристиките на подземните води.

6. Интегриран подход: Комбинирането на геофизични, геоложки и хидрогеоложки методи позволява създаването на по-точни и надеждни модели на подземните води. Този интегриран подход е от съществено значение за ефективното управление и опазване на водните ресурси.

В заключение, геофизичните проучвания са мощен инструмент, но те трябва да бъдат допълнени с геоложки и хидрогеоложки данни, за да се получи пълна и точна картина на подземните водни ресурси. Този комбиниран подход осигурява по-голяма надеждност и прецизност при оценката и управлението на водните ресурси.

Айтос, Аксаково, Алфатар, Антоново, Априлци, Ардино, Асеновград, Ахелой, Ахтопол, Балчик, Банкя, Банско, Баня, Батак, Батановци, Белене, Белица, Белово, Белоградчик, Белослав, Берковица, Благоевград, Бобов дол, Бобошево, Божурище, Бойчиновци, Болярово, Борово, Ботевград, Брацигово, Брегово, Брезник, Брезово, Брусарци, Бургас, Бухово, Българово, Бяла (област Варна), Бяла (област Русе), Бяла Слатина, Бяла черква, Варна, Велики Преслав, Велико Търново, Велинград, Ветово, Ветрен, Видин, Враца, Вълчедръм, Вълчи дол, Върбица, Вършец, Габрово, Генерал Тошево, Главиница, Глоджево, Годеч, Горна Оряховица, Гоце Делчев, Грамада, Гулянци, Гурково, Гълъбово, Две могили, Дебелец, Девин, Девня, Джебел, Димитровград, Димово, Добринище, Добрич, Долна баня, Долна Митрополия, Долна Оряховица, Долни Дъбник, Долни чифлик, Доспат, Драгоман, Дряново, Дулово, Дунавци, Дупница, Дългопол, Елена, Елин Пелин, Елхово, Етрополе, Завет, Земен, Златарица, Златица, Златоград, Ивайловград‎, Игнатиево, Искър, Исперих, Ихтиман, Каблешково, Каварна, Казанлък, Калофер, Камено, Каолиново, Карлово, Карнобат, Каспичан, Кермен, Килифарево, Китен, Клисура, Кнежа, Козлодуй, Койнаре, Копривщица, Костандово, Костенец, Костинброд, Котел, Кочериново, Кресна, Криводол, Кричим, Крумовград, Крън, Кубрат, Куклен, Кула, Кърджали, Кюстендил, Левски, Летница, Ловеч, Лозница, Лом, Луковит, Лъки, Любимец, Лясковец, Мадан, Маджарово, Малко Търново, Мартен, Мелник, Мездра, Меричлери, Мизия, Момин проход, Момчилград, Монтана, Мъглиж, Неделино, Несебър, Николаево, Никопол, Нова Загора, Нови Искър, Нови пазар, Обзор, Омуртаг, Опака, Оряхово, Павел баня, Павликени, Пазарджик, Панагюрище, Перник, Перущица, Петрич, Пещера, Пирдоп, Плачковци, Плевен, Плиска, Пловдив, Полски Тръмбеш, Поморие, Попово, Пордим, Правец, Приморско, Провадия, Първомай, Раднево, Радомир, Разград, Разлог, Ракитово, Раковски, Рила, Роман, Рудозем, Русе, Садово, Самоков, Сандански, Сапарева баня, Свети Влас, Свиленград, Свищов, Своге, Севлиево, Сеново, Септември, Силистра, Симеоновград, Симитли, Славяново, Сливен, Сливница, Сливо поле, Смолян, Смядово, Созопол, Сопот, София, Средец, Стамболийски, Стара Загора, Стражица, Стралджа, Стрелча, Суворово, Сунгурларе, Сухиндол, Съединение, Сърница, Твърдица, Тервел, Тетевен, Тополовград, Троян, Трън, Тръстеник, Трявна, Тутракан, Търговище, Угърчин, Хаджидимово, Харманли, Хасково, Хисаря, Цар Калоян, Царево, Чепеларе, Червен бряг, Черноморец, Чипровци, Чирпан, Шабла, Шивачево, Шипка, Шумен, Ябланица, Якоруда, Ямбол